На всички ни е ясно, че между различните поколения има различни интереси и като цяло живеят в различни светове. А ако помислим за десет или двадесет поколения назад вече може би ще кажем, че живеят и в различни измерения. И то наистина е така. Тук ще засегна няколко неща, които лично според мен може би носят някакъв позитив, но носят и двойно повече негатив на децата.

Първият и главен според мен нарушител на пълноценното детство са технологиите – телефони, таблети и други от този тип джаджи. Помните ли времето когато не знаехме думата „смартфон“? Когато думата „лайка“ имаше друго значение и всички тичахме в реалността, а не в измерението на игрите. Е, играели сме понякога „Супер Марио“, но не сме го и предпочитали пред играта навън. Технологиите са полезни, да. Държим връзка с любимите хора, които са далеч от нас, търсим информация, пишем, четем чрез тях и т.н. Но смятам, че има време да прави всичко това младия човек. Както е казал народът: „Всяко нещо с времето си.“ Детето преди да гледа телефони и да „скролва“ има необходимост да развие себе си, да опознае света около него. Чрез думи, комуникация, сетива, движения и емоции. Така ще обогати знанията си по най-хубавия и естествен начин. Да не бързаме да даваме информацията чрез екран, да не бързаме да пренасищаме сетивата с музики и светещи картини. Бъдете отговорни към екраните, защото вредата им наистина е голяма. Все по-често и на все по-голяма възраст се срещат деца, които не са проговорили изобщо заради ранната и продължителна употреба на екрани. Призовавам, спестете си екраните, колкото можете повече.

Вторият от нарушителите на спокойното детско развитие е забързаното ежедневие. И отново идваме на думата за времето и бързането. Вечно бързаме, тичаме. Работа, пазаруване, домакинство, колата се повредила, изпуснали сме автобуса, закъсняваме за танци и т.н. Понякога издишаме и си казваме, няма ли край!? Но не усещаме, че не само ние сме натоварени с това бреме на вечната въртележка. Нашите деца са заедно с нас. Искаме да се измият сами, да се облекат, да се научат да се обуват, но вечното пришпорване не дава добър резултат. Вместо да изчакаме детето, ние му мушкаме набързо обувките и тръгваме да тичаме. То иска да види пълзящата мравка, иска да погали цветенце, да погледне гълъба, който чопли парче хляб. Но ние искаме да се изстреляме възможно най-бързо, защото ежедневието не чака и не осъзнаваме как лишаваме детето си от важно време. Време, в което да опознае света и своите интереси. Време, в което да ни се усмихне. Времето – най-ценната валута. Тече бързо, а не го осъзнаваме понякога. Аз лично си слагам стопер и често си напомням, че не е по-важно да пусна поредната прахосмукачка от това да постоя на двора с детето си и да ровим пясък. Старая се да не пришпорвам времето, нашето време, защото няма да се върне.

Третият нарушител, който смятам, че има лек негативен принос към детството е пренасищането с вещи. Играчки, дрехи, обувки и като цяло. Да, това за играчките е главно. Иска ни се децата ни да имат богато въображение, да измислят и творят неща. Е, как да стане като имат всичко на готово. Аз имах една мана и кукла. От рождени дни насъбирах доста сувенири и плюшени играчки. А сега то са въртележки, космически кораби, влакове и няма да изброявам, всички родители са запознати с разнообразието на игри и играчки. Не ме разбирайте погрешно, аз също купувам на моето дете игри, книги и играчки, но и доста ни подаряват по поводи. Често става едно презатрупване у дома и аз някои от нещата скривам в гаража. След няколко месеца ги вадя и за детето са като нови. Така запазваме по-дълъг интерес към тях. Доста подаряваме и сортираме, така че да бъде горе-долу балансирано. Хубаво е детето да може да играе и без определена играчка, така развива въображението си и познавателните си процеси. Лично аз се стремя да бъдем по-малко консуматори и повече творци. Напоследък си сътворяваме игри от останали кашони, кутии, ролки от хартия, примесени с бои, капачки и въженца. Надявам се да запазим този ритъм. Препоръчвам ви да опитате. Спестявате средства и се обогатявате едновременно.

Не за всеки важи написаното. Може би някои хора вече прилагат това, което ви споделям, но все пак реших да споделя и се надявам да съм ви вдъхновила за нови хоризонти.

Милка Игнатова