Две протегнати ръце ... Този кадър заснех случайно на морето. Държах телефона с включена камера и отивах към вълните. Илина изтича след мен и аз се обърнах да я хвана. Тогава съм натиснала и камерата.

Съвсем нормално, логично и естествено е да уловиш протегната ръка особено, когато е на детето ти.

Дали се страхува от вълните, дали му предстои трудност, препятствие или нещо друго е естествено то в този момент да протегне ръка към родителя си. Към майката, към бащата. Ако ние не сме упората на детето, тогава кой? Ако ние не го държим да върви напред и да се справя, тогава кой? Ако не подадем ръка на детето, то ще си остане на същото място или по-лошо, ще се връща назад. Ако подадем ръка обаче, то ще плува над вълните, под тях и заедно с тях. Подаването на ръка и търсенето на помощ не е слабост, а е осъзнатост. Осъзнатост, че имаш нужда от подкрепа, от упора. Осъзнатостта не е слабост. Тя е сила. Сила, която ти помага да вървиш напред заедно с другите. Не е нужно да си сам винаги. Не е нужно сами да се борим. Защо? Заедно не е ли по-лесно...

Подайте ръка на детето си. Подайте ръка на близките си. Подайте ръка на нуждаещия се.

Когато се срещнат подадените ръце е добре и за двете страни. Добро ще открие и подадената ръка и подаващата също!

П.П. Важи за малки и големи. Важи за всички ситуации... 

Мама Логопед