Все по-напредващият свят, богат на много избор за всичко се питаме по-често как да решим кое е добре и кое не. Заливани сме с информация, продукти, реклами и различни гледни точки. Именно ние сме тези, които трябва да се научим да отсяваме и да решаваме кое е добре за нас и семействата ни. С един от най-големия напредък са технологиите. Те са почти неразделна част от ежедневието ни и заемат все по-голяма роля в живота ни. Къде обаче е границата за нас и за децата ни? Истината е, че технологиите, с техните улеснения и удобства, колкото са полезни, са два пъти по-вредни. Специално внимание ще обърнем на децата, защото те са нашето бъдеще, но именно ние сме тези, които трябва да ги учим и насочим във възможно най-добрата посока за тях.

Както споменах технологиите винаги присъстват в ежедневието ни. Обаче трябва ли да присъстват в ежедневието на едно дете и от каква възраст се препоръчва. Първо ще започна от там, как технологиите влияят на детското развитие, като разбира се най-вече говоря от погледа на логопед и майка. Най-естественото и първо екранното време, т.е. гледане на телевизия, телефон, таблет и други  може да навреди сериозно зрението на детето. Освен зрението може да има много други и то доста големи вреди като: забавяне в цялостното детско развитие, включително езиковите и говорните процеси; неспокоен сън; агресия; нервност; нарушение в когнитивните процеси; затлъстяване. Често децата имащи екранно време от много ранна възраст срещат големи трудности при проговарянето, фината моторика и мисленето. Родителите споменават за неспокоен сън и често „тръшкане“. Истината е, че в повечето случаи на късно проговаряне стои в основата ранната употреба на екрани от децата. Ако наблюдавате някои от описаните трудности и нарушения, помислете дали екраните на заемат голяма част от ежедневието на детето и се консултирайте.

В определен момент детето изпитва интерес и започваме да се чудим кога може детето да седне пред екрана. По препоръки това е не по рано от 2 годишна възраст. На много родители им е трудно, живота ни е забързан, тичаме по работа, ежедневие, домакинстване понякога просто нямаш сила. И все пак ако си позволявате да пуснете на детето нещо, нека не е в никакъв случай преди 1 годишна възраст и то за 3 минути, ако е крайно наложително за вас, не за детето. Да успокоявате плач на детето с телефон или телевизор, е все едно да сипвате бензин в огъня. То ще се успокои докато гледа и после ще плаче два пъти повече като спрете екрана. А и другото, то ще привикне, че на всеки плач му се дава екран и ще го очаква. Така, че до 2 години, абсолютен минимум и избягване по всякакъв повод. След 2 години може детето да гледа около 30 минути на ден. След 3 години около 1 час на ден. Като препоръчвам да е разпокъсано в деня, а не наведнъж. Абсолютно задължително е да са на български песните, детски филми или приказки. Ако детето вече умее на 3 години да говори и то разбираемо, то тогава може да учи втори език. След 5 години вече децата могат да увеличат времето пред екрана до 2 часа на ден. Разбира се, изключение прави при малки и големи кратки видеоразговори с близки. Това е един от плюсовете на телефоните, че има връзка с близък човек, който живее далеч. Другото, което да вземете под наблюдение е точно песните и филмчетата, които пускате на детето. Изключително важно е да няма насилие и неприлични сцени. Отново казвам, че е най-добре да са на майчиния език на детето. Когато детето гледа е хубаво да има някаква комуникация, да обсъждате героите и историите, които се състоят. Следете екрана да не става нещо, без което детето не може. Така да се каже, да не му става любимо забавление, защото така ще търси и иска по-често. Затова обаче трябва след като приключи с гледането да предложите нещо интересно и забавно. Ако е творческо занимание, още по-добре. Тъй като така детето ще може да се отпусне след екранното време. Лично съм го прилагала и наблюдавам много позитивно действие про детето ми. Опитайте с рисуване с бои, пластилини и нанизване на макарони.

След всичко написано се вижда, че от екраните последствията може да са много и аз лично неведнъж съм приемала деца, които не говорят точно поради тази причина. Деца, които не разбират дори казаното от нас, защото просто са гледали на друг език, а не на техния роден такъв. Внимавайте по отношение на екраните. Нека няма крайности, но всяко нещо е добре да е премерено и в границите на разумното.