Непрекъснато в забързаното ежедневие споменаваме едни и същи думи на децата си, а именно израза "Слушаш ли?".

Доста често може би присъства в ежедневието ни на родители:

"Ще ме слушаш ли?"

"Ще бъдеш ли послушно дете?"

"Слуша ли в градината?"

"Слуша ли в училище?"

"Слушай!" "Слушай!" "Слушай!"

В един момент като си го повтарям и се замисля, ми идва много безсмислено и натрапчиво. Отдавна се старая да не я използвам, или поне възможно най-малко и да я заменям с други думи, по-логични и смислени. От рода на:

"Какво се случва, защо го правиш?"

"Кажи какво си мислиш?"

„Сподели как се чувтваш?“

"Днес добре ли беше в градината, случи ли се нещо интересно или различно?"

От неопределено време насам се питам едно:

НИЕ СЛУШАМЕ ЛИ ДЕЦАТА?

ЧУВАМЕ ЛИ ГИ?

ВЪЗПРИЕМАМЕ ЛИ МНЕНИЕТО ИМ?

А ИЗОБЩО ПИТАМЕ ЛИ ГИ?

Вярвайте ми! Дори когато детето мълчи, то има какво да каже и го казва. С действие. С емоция. С поглед. С допир.

Важно е да ги чуем, да отговорим на техния "вик" и да осъзнаем, че е един малък човек с желания, мнения, чувства и всичко останало, което има и голям човек, но бих казала дори по-засилено!

И ето разкривам моята важна мисъл, до която достигнах:

! СЛУШАЙТЕ ДЕТЕТО С ВСИЧКИ СЕТИВА, ТО КАЗВА МНОГО !

Ако ние не чуем детето си, как очакваме да го чуе някой друг? Независимо кой е - баба, дядо, учител, приятел и така нататък.

Понякога не е нужно детето да "слуша", а ние. Ние сме тези, които трябва да чуем, да приемем, да разберем и да обясним на детето. Ние сме тези, които вземаме решения, понякога без да попитаме детето дали е съгласно и не се замисляме за последствията. Питайте децата. Слушайте отговора. Ако няма такъв с думи, ще го изрази по друг начин.

Пример от моя опит на майка:

Рано сутрин е , детето мрънка, не му се става, не му се мие и просто си мрънка и пусне някоя сълза. Първата реакция е да му се скараме или да го порицаваме и т.н. После преминаваме към въпросите "Защо?" „Защо това, защо онова...“ Истината е, че детето просто му е рано, спи му се, леко може би е унило, че ще ходи пак на градина и иска само едно и го показва, не с думи, а с поглед, с жест... Иска прегръдка! Един родител винаги ще познае това, че детето просто иска "гуш". След няколко минути "гуш" детето не мрънка, става, облича якето, обувките и е готово за приключението градина.

Споделям с вас този мой опит и дано, дано ви е полезен!

Давайте избор на децата! Само да избере дреха, която да облече, да избере новите обувки, да избере какво да сготвите за вечеря, да има някакъв избор. Да бъде зачетено, да знае, че то също решава и носи отговорност от своето решение.

"Слушайте", родители и децата ще ви чуват!

Логопед Милка Игнатова