ЕС въвежда правила за обозначаване на съдържание, създадено с изкуствен интелект, включително и при книги

Европейският съюз вече има обща рамка, която изисква прозрачност при съдържание, създадено с помощта на изкуствен интелект, а това засяга и книгоиздаването, когато текстове или илюстрации са генерирани от ИИ. Вместо отделни национални режими във всяка държава членка, правилата идват чрез Регламент (ЕС) 2024/1689, известен като AI Act, който има пряко действие в целия ЕС, включително в България.

Новите европейски правила поставят акцент върху прозрачността и задължават доставчиците и ползвателите на генеративни системи да гарантират, че съдържанието, създадено от изкуствен интелект, може да бъде разпознато като такова. Това обхваща текст, изображения, аудио и видео, което означава, че темата не се ограничава само до онлайн публикации, а има пряко значение и за издателския сектор.

При книгите това може да засегне както самия текст, така и илюстрациите, ако те са създадени изцяло или в съществена степен с помощта на ИИ. Според рамката на ЕС подобно съдържание следва да бъде обозначавано по начин, който да е ясен за потребителите и разпознаваем в подходящ формат, така че читателят да не бъде подвеждан относно произхода на творбата.

Важният момент за издатели, автори и платформи е, че август е ключовият срок в европейския график, тъй като пълното прилагане на съществена част от изискванията по AI Act е обвързано с август 2026 г. Именно затова август се очертава като решаващ месец както за привеждането в съответствие, така и за реалния риск от санкции при неспазване на правилата.

Според публикуваната информация нарушенията по регламента могат да доведат до значителни финансови наказания, достигащи до 35 милиона евро или 7% от глобалния годишен оборот на нарушителя. Това превръща темата за обозначаването на AI съдържание не просто в етичен въпрос, а в реален правен и търговски риск за издатели, самопубликуващи се автори и компании, които използват генеративни инструменти в производството на книги.

Европейската комисия развива и Кодекс за поведение относно маркирането и етикетирането на генерирано от ИИ съдържание, който трябва да подпомага практическото прилагане на тези изисквания. Макар кодексът да е представян като инструмент за насочване и съответствие, общата посока на ЕС е ясна: потребителят трябва да знае кога се среща със съдържание, създадено от машина.

Темата вече има и международно измерение, тъй като извън ЕС държави като Китай и Южна Корея също въвеждат режими за етикетиране на AI съдържание. Това показва, че прозрачността около изкуствения интелект постепенно се превръща в глобален стандарт, който ще засяга все повече и пазара на книги.

Източници:

1. Европейска комисия – Законодателен акт за изкуствения интелект (AI Act) и изисквания за прозрачност.
2. Официален вестник на ЕС – Регламент (ЕС) 2024/1689 (Закон за ИИ) относно установяване на хармонизирани правила за изкуствения интелект и прякото му действие.
3. Българска телеграфна агенция (БТА) – Подготовката на България и други държави членки за въвеждането на AI Act, както и сроковете за пълно прилагане до август 2026 г.
4. Economic.bg – Анализ на санкциите по Закона за AI: глоби до 35 милиона евро или 7% от глобалния оборот за нарушения.
5. Европейска комисия – Кодекс за поведение относно маркирането и етикетирането на генерирано от ИИ съдържание.
6. IPTC (International Press Telecommunications Council) – Глобалният контекст: Китай и Южна Корея въвеждат задължително етикетиране за AI съдържание.