Често родители ми пишат: „Детето ми не иска да говори!“, „Детето не иска да повтаря по мен!“ и други думи от този тип. Разбира се, подхождам с разбиране и се опитвам да вникна в ситуациите, в техните притеснения и в отношението им. Често за тази причина е това, че подходът не е много позитивно приет от децата. Децата обичат като кажем „НЕ!“, въпреки това да не спират да правят забраненото нещо и то още по-усърдно. Когато им кажем с нарицателен тон кажи „бебе“, те мълчат. Ние продължаваме да го повтаряме, кажи… кажи… повтори .. и т.н. Колкото повече продължаваме напрежението в гласа ни нараства, детето го усеща и то не желае да каже. Да, може да бъде инат, но не към самият говор, а към нашето отношение.

Често дори децата стигат до плач, до тръшкане да им се даде това, което искат, но да не го кажат. Когато обаче не се получава и не казва думата аз съветвам ..

Смяна на подхода.. Думите „кажи“, „повтори“ се изключват. Всичко минава през въпроси. „Какво е това?“, „Как се казваше това?“,,Хммм.. Колко ли си години?“ ….

Другият начин е да казвате, че вие сте забрави ли названието на даденият предмет.. Чудите се, маете се, но не се досещате… Звучи просто, но често спестява детския плач и така предизвиквате желанието у детето да проговори, да се изкаже. Може да питате дето за неговото мнение.. „Вкусна ли е супата?“, „Обичаш ли сок?“… и много други такива неща особено, които са свързани с любими дейности на детето.

Понякога родителите си в прекалената загриженост към децата не им дават шанс да проговорят и да кажат каквото и да било. Всяка майка може да разбере детето си с поглед, но не трябва веднага да се впускаме и да предлагаме всичко „на света“ пред детето и да чакаме то да одобри. Нека дадем шанс на детето за малко самостоятелност, ако изпусне молива, само да го вдигне, ако иска вода, да каже или ако стола е далече от масата само да го приближи и така нататък. Доста често в тези ситуации родителите не изчакват и детето бива „преобгрижвано“ вместо само да се справи. А тези малки стъпчици са важни за опознаването на света и развитието на детето. Същото е и за говора. Не трябва веднага щом детето каже: „ъ-ъ“ да тичаме из него да и да предлагаме какво ли не, а просто да изчакаме малко да посочим да попитаме. Доста деца стигат до до общуване само с мимики и жестове, защото така им е по-лесно, но и родителите са приели този начин на комуникация. Така детето вижда, че не е нужно да използва думи и решава да не го прави. Няма лошо в жестовете и мимиките, напротив, но е още по-добре да са съпроводени с думи. За да говори детето не е нужно да изговаря напълно правилно думата, а някакъв вариант, дори непълен.

Разбира се, отнася се за деца, които нямат някакви други симптоми, които са свързани с нарушенията на говора и езика. Затова е важна консултацията и обективното мнение.

Допълнително може да играете най-различни игри свързани с фината моторика, внимание и мислене, които има огромно влияние върху езиково-говорното развитие. Четене, пеене, ролеви игри, разказване на ежедневни неща… също е полезно, макар и простичко нещо.