Количката е празна.
Учебната година отново наближава. Някои деца прекрачват прага на училището за първи път, други вече са го опознали. Да започне учебният период е хубаво, някои деца го чакат с нетърпение. Искат вече да видят приятелите си, любимата учителка и учебното си място. Други деца обаче, не очакват с нетърпение този период. Някои от децата често попадат в „капана“ на подигравките или нечии тормоз. Като си помисля затова, наистина силно се натъжавам.
Всички сме били деца, спомнете си го и го разкажете на вашите деца. Покрай работата ми с деца съм се убедила в едно, децата могат да съчувстват и то идеално, стига да го разберат от мама и тате. Ако разкажете на децата си, че и на вас са се смеели за нещо, или някои винаги ви е скривал раницата, за да я търсите, децата ще ви съчувстват. Защо ли? Защото вие сте мама и тате. Ако кажете колко това ви е карало да страдате и ви е било неприятно, детето ще го разбере и ще обмисли ситуацията. Ако е в ролята на тормозещия има голяма вероятност да спре, защото дори и мама може да попадне в тази ситуация на подигравка. Ако е тормозено, ще се увери, че все някога това ще премине и ще се пребори със ситуацията.
Почти няма дете, човек, който не е бил подиграван. Всеки за различно. Дори да си перфектен, все някой ще се намери да ти се присмее за нещо. Не можеш да кажеш „р“ – бам! Имаш крив зъб (аз) – бам! По висок си от другите – бам! По-нисък си – бам! По едър, по- слаб, по- съдрав – бам, бам, бам! Защо!?
Истинската сила е КОМУНИКАЦИЯ! Обяснявайте непрекъснато, че всеки е различен, че един може едно по-добре, друг – друго. Разказвайте, давайте примери, четете книги по темата, защото истината е, че не знаем в коя роля ще е нашето дете. Добре е да го подготвим за всичко. Най-вече да може да постъпва правилно. Да разграничава добро от лошо.
Да има ДОБРО и ЛОШО. Лошо е да риташ дете без причина. Лошо е да му свалиш панталона пред целия клас. Лошо е да имитираш как заеква.
Добро е го подкрепиш. Добро е да поговориш с него. Добро е да му помогнеш да открие очилата си ако му паднат и не ги вижда. Добро е просто дори да си там, без да му се смееш.
Обяснявайте, говорете, комуникирайте с децата. Поставете ги в различни ситуации, вижте реакциите им, слушайте думите им. Това е. Не е просто, не е лесно, но е това. Силно и искрено се надявам да има все по-малко деца подложени на тормоз и подигравки. Иска ми се да виждам все повече подкрепящи се, играещи заедно и весели деца.
На добър час!