Родителството никак не е лесно... 

Животът не винаги е песен ...

В мрежите показваме главно позитивните моменти, защото негативните, така или иначе ги виждаме в ежедневието. Не бих искала да предам негативизъм на никоgо, но с радост споделям, за да ви вдъхновя и да ви усмихна...

Вярно е! Всички деца боледуват, имат сопол, всички деца се тръшкат, мрънкат, плачат или по улиците се влачат. Всички деца понякога казват "Ти си лоша!" , всички родители понякога се ядосват, повишават тон, а после и те плачат. 

Всички срещаме спънки.

Понякога и аз смятам, че се провалям и като родител, и като съпруга, и в работата си ...

Понякога просто усещам, че рухвам, земята под краката ми потъва. И наистина - рухвам. Психически и физически. Разбивам се на малки парченца и падат около мен. 

НО, отново започвам да събирам парченцата и отново да градя. С повече старание, с повече мисъл и с повече свобода. 

Градя, лепя, връзвам, шия, докато отново усмивката ми се покаже. Докато видя усмивките и на моите сърца ... 

Това е. Докато се учиш да летиш, аха политнеш, на другия ден паднеш, на следващия пак се учиш да летиш.