Като родители винаги сме първи да помогнем на детето си, в каквото и да било. Но всяка помощ ли е така наречена „добре дошла“? Освен като родител аз виждам и засягам нещата като специалист работил с много и различни деца. Лично аз смятам, че има добра помощ и не толкова добра помощ. Какво имам предвид сега ще разясня:

Добрата помощ наистина винаги е добре дошла и то за всеки. Например, когато учим детето да говори, да ходи, да се храни, да се мие и така нататък. Тогава детето наистина има нужда от помощ, защото за първи път прави всички тези неща и те са нови за него. То все още не ги разпознава и не може да ги прави самостоятелно. И ние леко по леко го учим и леко по леко трябва да оставяме то да се опитва само. Тази помощ от нас е неизбежна.

Но има и такава помощ, която не е съвсем добра и необходима дори. А именно тя е продължението на всички тези по-горе изброени процеси. Детето вече ги знае, може ги, справя се, но ние с цел да му помогнем продължаваме да ги извършваме вместо него. Така никак не помагаме на детето си. То няма да може да ги автоматизира добре и трудно ще свикне да ги прави само. А навикът в тези неща лежи в основата.

Независимо от причините, дали бързаме и искаме детето да е готово веднага, дали просто сме прекалено загрижени и „помагащи“, когато правим нещо вместо детето ние мислим, че му помагаме, но всъщност не е така.

Детето има нужда от помощ, но в един момент то има нужда от самостоятелност и увереност. Ако ние не оставим детето само да измие зъбите си, първо му показваме недоверие и второ се съмняваме, че изобщо ще се справи. така никак не помагаме на самочувствието му, а и на двигателните умения и навиците, за да може то да ги усвои.

Да, трудно е да спреш да си родител. Но не е и необходимо. Ние винаги ще сме родителите на децата си и те винаги ще са нашите малки чудеса. Но, добре е да знаем границата и да им даваме криле от увереност и доверие. Добре е да ги поощряваме да се справят и сами, но винаги да знаят, че могат да разчитат на нас.

Следващия път, когато правите нещо вместо детето си, запитайте се дали то не може да го свърши само!?