В отворения свят днес все по- често се наблюдават семейства, в който езиците са смесени. Така вместо един език в семейството се говорят два, а понякога и повече езика. От друга страна има семейства, които говорят един език, но живеят в страна чийто език е различен от техния. И в двата случая говорим за многоезичие или билингвизъм.

Често се свързват с мен родители по повод билингвизъм, повечето от втория случай, и се допитват дали да говорят и на двата езика на детето. Когато хора говорещи български език се преместят в друга държава, детето е родено там, то расте в среда различна от българската. Като цяло е най-добре за детето да проговори на майчиния си език. Много често обаче това се оказва трудно за детето. Семейството вкъщи говори на български, но навсякъде около тях се говори друг език, напр. английски, немски и т.н. На първо виждане си казваме, че е чудесно детето ще знае повече езици. Но в много случаи съвсем не е така. Дори обратното. Детето се затруднява да проговори на който и да е език. Става едно задържане в говора и детето само разбира някои инструкции ту на единия, ту на другия език. Неприятно е, че дори такива деца биват подлагани на множество изследвания, тъй като будят съмнения за други нарушения. Истината е, че освен двуезичието и цялостната среда, която не е уточнена се допълват с употребата на технологични устройства като ТВ и телефон, заедно със забързаното ежедневие и резултата никак не е добър. Билингвизмът може да е предизвикателство в семействата, а има случаи и с повече от два езика, като се допълва с трети, който често е научен от детски филми и песни. Така ситуацията само става по-сложна и трудна за детето. Моят съвет е детето да започне да учи втори език, когато е овладяло ранни умения в основния език на говорене. Това трябва да се случи на около 3 години, тази възраст детето вече трябва да изразява със свои думи мнение, знания, емоции и да умее да отговаря така, че да е разбираемо, което не значи перфектно артикулирано. Ако детето не е усвоило първия език, въвеждането на трети или четвърти само усложняват ситуацията. Това е един доста голям риск на двуезичието. Има и друга страна, разбира се децата са различни. Някои усвояват добре и двата езика, че дори и трети. Но в днешно време смея да кажа, че тази част са по-малко от другата.

Всяко дете е отделен свят само по себе си и все пак има определен ориентир, по който да се водим. Ако дете не е проговорило до две години, независимо дали има билингвизъм или не в семейството, направете консултация. Ако е на три години и не може да състави фраза, бърка и заменя думи, срички, не разбира смисъла в говора, потърсете специалист и направете консултация. Винаги има варианти за работа с детето или за насоки за улесняване при овладяването на езиково-говорните процеси. Както винаги и сега че кажа, че логопедичната консултация не вреди и е по-добре да направим профилактика, отколкото да я пропуснем.