Едва ли има родител, който да не е попадал в ситуация на детски плач, пищене или тръшкане. От личния си опит на родител мога да кажа, че детето ми е доста спокойно и разбрано. В повечето случаи всичко постигаме с разговори, обяснения и примери. Но ще излъжа ако кажа, че не сме имали случаи на пищене и лежене по пода.
Децата имат различни причини да плачат или викат. Ако детето падне, удари се съвсем естествено е да заплаче или поне при повечето деца е така. Ако е болно, нещо го боли или някое другарче го е обидило, ударило или по някакъв начин наскърбило, отново естествена реакция е да заплаче или да се натъжи. Понякога децата спорят, не само с възрастните, но и с връстниците си. Може би на нас причината ни изглежда нещо дребно и незначително, но за тях съвсем не е така. Децата около 3 години особено започват да се заявяват. Да демонстрират своята самостоятелност и желанието за такава. Тогава се появяват и множеството въпроси "Кога?" "Защо?" "Как?" "Къде?". Освен това и една от любимите думи им става думата "Не". Отново начин да покажат позицията си и да бъдат самостоятелни.
Има баче и друга страна, когато детето плаче, тръшка се и се вайка за наистина нищо. То дори не помни защо и какво е направило или какво се е случило. Но продължава да се сърди и да пищи.

Има ситуации, когато детето е направило
нещо, което не бива да прави. Като например да излиза от двора без разрешение. И щом понечите да го върнете в двора, то отново изпада в плач и крещене.

Смятам, че три лесни стъпки са едно добро начало за справяне с може би почти всички от изброените ситуации.

3 съвета за родители

1. Преброй до 10 и въздух поеми.
2. Детето силно прегърни.
3. Щом се успокои, ситуацията подробно обясни.

Три стъпки на пръв поглед толкова лесни, но и толкова трудни за изпълнение. Често, когато сме в тези ситуации и ние родителите повишаваме тон, ядосваме се, вайкаме се и т.н. Истината е, че понякога децата в крещенето не могат да ни чуят и се налага да говориш по-високо. Аз лично се е случвало да шепна в ухото на детето, за да избегна крещенето. Затова най-добре първо успокойте себе си, успокойте и детето. Може да преброите заедно до 10. Най-лесният и добрият начин за спирането на плача е прегръдката. След това може да обсъдите подробно ситуацията. За редностите и нередностите, последствията и цялостната обстановка. Обяснете подробно като на възрастен дори. Обяснявайте и най-малките подробности. Всяко малко нещо може да допринесе за подобряването на разбирането помежду ви, за успокоението на детето и за избягването на такава ситуация.

Милка Игнатова, логопед