Количката е празна.
Тази тема е много чувствителна, но все пак реших да я засегна, защото смятам, че е важна, а и може да се поучим един от друг. Нали това е целта на споделените родителски съвети и опит. Ще изкажа личното си мнение, с което не е нужно да се съгласяване и ще добавя няколко коментара от други родители, които ме докоснаха силно.
Времето препуска силно и безвъзвратно. Не може да се надбягваме с него. Истината е, че живота в големите градове е доста по-забързан, но и в малките вече е доста интензивен. Но все пак малките населени места все още предлагат доста уют и близост до природата, която големия град лего е позагубил или просто все не остава време.
Кое прави големия град толкова бърз и препускащ. Именно разстоянията и трафика, който ежедневно борим. Понякога губим 2-3 часа в пътуване, които реално хората от малкия град пестят и могат да ги използват за разходки и игри с детето. Освен това в малките населени места сякаш дружелюбието и топлотата на хората са по-живи. Всеки поздравява, усмихва се, говори, общува. Докато в големите градове това често се пропуска, заради онова непрекъснато състезание с времето. Но, все пак родителите навсякъде са си родители. Изводът за мен е, че най-важното е желанието на родителя и добрата организация.
Родители от малкия град невинаги отделят качествено време на децата си, защото го имат, но и защото просто такова е разбирането им.
Много родители пък от големия град успяват да отделят качествено семейно време с детето, дори да е само 30 минути.
Истината мили хора, е че няма значение толкова времето, ч желанието. Да вероятно ще сме по-уморени след двучасово задръстване, но може просто да почетем с детето или а изпием чаша мляко с какао и да си поговори за деня или просто някакви смешки. Времетраенето не е от значение, а емоцията и отдаването на момента.
Независимо къде живеете отделяйте време с децата си, защото то е ограничено и не се връща назад. Днес може би ще отделите 2 часа, утре може би цял ден, може дори и седмица на почивка, да понякога може да са 20 минути. Но това време е ценно за вас и вашето дете. Помнете го!
Коментари, които силно ме докоснаха:
В.П. Според мен в малките населени места се отделя повече време на децата и семейството като цяло. Някак времето минава по друг начин. Има няколко фактора за тази разлика и едно от тях е времето прекарано в пътуване до и от работното място в големия град. В малките населени места родителите обикновено работят по-близо до дома, което им позволява да прекарват повече време с децата. В малките населени места често се запазват традиционни ценности и семейната обвързаност е по-силна, което може да насърчи родителите да отделят повече време на децата си. В големите градове динамиката на живота е по-натоварена, което води до ограничаване на времето за общуване в семейството. В големия град, децата често посещават разнообразни извънкласни дейности, спортни клубове и уроци, което замества прякото време с родителите, докато в малките населени места липсата на такива възможности може да насърчи повече време за съвместни дейности вкъщи или навън.
И в повечето случаи в големите градове индивидуализмът е по-силно изразен, хората държат повече на кариерно развитие, а времето за семейството е ограничено.
Разбира се всичко е според обстоятелствата за всеки, но...
М.Х. Има разлика и то голяма. В малкия град прекарваме повече време заедно, не губим време в трафик, разстоянията са кратки. Други плюсове са спокойствието, чистият въздух, тишината вечер и др.
П.И. Това време след пандемията, ако го разделим по тази времева линия, определено в много голям процент няма значение малък или голям град, защото много фирми се ориентираха или към хибриден, или изцяло хоумофис модел на работа, което означава, че времето в трафика е по-скоро рядкост за някои семейства, а времето вкъщи е повече.
Заниманията в големия град наистина са повече и могат да ограничат времето с детето, но могат да бъдат и семейни такива.
( например спортно катерене може цялото семейство да практикува) Посоката на мислите ми е,че всяко семейство има различни приоритети - време за семейството с ясно поставени граници на работното място спрямо работно време и ангажименти извън него.
Или
Кариерно ориентирани родители за сметка на семейството.
В заключение на мислите- където е комфорта на семейството,село, градче, голям град , не е от значение, ако приоритетите са подредени спрямо това семейството да е предпочитаната институция.
Логопед Милка Игнатова