Вечните мисли на родителя, които му пораждат чувство за вина: 

• Детето ми не говори правилно - аз съм виновен.
• Детето ми харесва шоколад - аз съм виновен.
• Детето ми обича песента на Лейди Гага - аз съм виновен.
• Детето ми не тича много бързо - аз съм виновен.
• Детето ми пее най-силно - аз съм виновен.
• Детето ми се страхува от тъмно - аз съм виновен.
• Детето ми това, детето ми онова - аз съм виновен.

 

Когато консултирам родители, на няколко пъти изпадам в ситуация родителят да е много плах и притеснен и да ме гледа в очите с влажен поглед. Знаете ли какво разбирам от него? Страхува се да не би да му се скарам. Наистина изпаднах в ШОК...

Оказа се, че се чувства така, защото вече му се е "карал" друг колега и дори го е изгонил от кабинета си. Не съдя никой, просто споделям. Затова сега родителят се чувства тревожен и очаква да му се разкреща. Разбира се, това няма да стане от моя страна. Каква е логиката да викам и гоня родител, които се безпокои за детето си. Изпитва вина и аз да му налея още ли?

Вината е отрова. Нищо не носи. Да, родителят е отговорен за детето си и носи отговорност за неговото развитие. Но не забравяйте, че децата колкото повече растат имат свое мнение, усещане и характер. Те са живи същества не кукли, които да размятаме на конци. А специалистът трябва да е човекът напътсващ правилно и с разбиране, доброта, търпение и дори обич хората доверили му се. 

Поне аз така правя. Не виждам смисъл да уплаша родителя, да му вменя вина, защо? За да я прехвърли и върху детето ли !?

Да, понякога родителите не осъзнават нещата, които трябва да влагат в отношението към детето. Не знаят какво и как да предложат за по-доброто му развитие. И това не им го спестявам като информация, но я поднасям с много отношение към тях и човещина. Казват, че незнанието на закона не ни освобождава от отговорността по спазването му. И вероятно е така. Но детето няма точен закон, формула, нито пък родителството. Главният съвет, който ви давам е:

Дайте мъничко от себе си, мъничко от детето и мъничко от специалиста и вижте каква магия става. Затова мили родители, не се колебайте да питате достоверни източници за насоки и информация. НЕ ровете в интернет, там често има заблуди. И моля ви, не съдете и не позволявайте на онлайн мрежите да ви бъдат съдници. Много лесно се пише във Фейсбук, но зад картинката на профила никога не е сигурно кой стои. Открийте вашият човек! 

И нека всички бъдем по-добри и даващи, сближаващи и с отношение. А не да се отнасяме така, сякаш никога повече не искаме да се виждаме. Хора сме, едно цяло, един свят делим. Нека този свят е пълен с повече детски смях и по-малко негативни чувства като вината. 

Ваша Мама Логопед