Здравейте, казвам се Мартин Петров (vorty_art в Инстаграм) и имам удоволствието да илюстрирам детските книжки на издателство „Или-Мили“. Рисувам, откакто се помня, а може би и малко преди това. Завършил съм 51 СОУ „Елисавета Багряна“ в паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство. След гимназията завърших няколко курса в Художествената академия, но в крайна сметка влязох в Нов Български Университет, където учих две специалности – „Графичен дизайн“ и „Графика и илюстрация“. Там за пръв път се докоснах до детската книга, като дипломната ми работа беше именно илюстриране и оформление на детска книга. Тогава нямах амбиции да ставам художник, нито да илюстрирам детски книги, но нещата така се завъртяха, че в момента освен като графичен дизайнер работя и като илюстратор.

1. Колко време отнема илюстрирането на една книга?

Всяка книга има своите специфики. Някои са по-кратки, други – по-дълги. Някои изискват по-детайлни и сложни илюстрации, докато при други по-минималистичният стил е по-подходящ. Една от по-сложните за илюстриране книги, които сме правили в издателството, е „Домашни животни“. Тя беше с 13 илюстрации, всяка от които пълноцветна, в живописен полуреалистичен стил и с детайлен фон. Бяха ми нужни по 4-5 дни, за да завърша всяка от тях, като книжката беше изработена за около два месеца. Понякога илюстрациите са черно-бели и стават бързо, но пък бройката е голяма. Тогава отново е нужен поне един месец за изработването им. Странирането и оформлението на книгата също отнема около седмица. Затова обикновено си даваме най-малко два месеца за изработването на книгата, без да включваме създаването на текста и съдържанието.

2. Как се създават самите илюстрации?

Рисунките могат да се създават както традиционно, така и дигитално. Проблемът при традиционното рисуване е, че след като се нарисува илюстрацията, тя трябва да бъде сканирана, след което да бъде допълнително обработена, за да е подходяща за печат. Затова в днешно време повечето илюстратори работят дигитално. Често са ми задавали въпроса как точно става това и дали рисувам с мишка, щом не рисувам на хартия. Рисува се на т.нар. графичен таблет с писалка, която обикновено идва със самия таблет. Т.е. илюстрирането наподобява традиционните техники, но плюсовете са бързината, точността и възможността за редакция на всеки етап. Вече има много видове графични таблети, но ако някой има желанието да се научи да рисува дигитално, препоръчвам да не купува най-скъпите от тях. Програмите за рисуване също са безброй много и всяка има своите положителни и отрицателни качества, затова не бих се впуснал в препоръчване на някоя определена, но вече има дори безплатни алтернативи, които не отстъпват по нищо на най-скъпите програми.

3. Има ли ползи от изкуствения интелект при илюстрирането? Какво мислите вие за него?

Както при всяка нова технология и за изкуствения интелект мненията са разнопосочни. Особено в края на 2022-ра година имаше голям страх от него. Аз също се притеснявах за бъдещето на професията си. Но с времето нещата се уталожиха и поне засега не виждам реална заплаха за хората в моята сфера. Това обаче не означава, че изкуственият интелект не засегна професията ни. Вече той присъства в почти всяка графична програма и не бива да се пренебрегва. Освен това се вижда едно консолидиране на дизайнерската работа. Т.е. ако преди е имало специалисти по лого дизайн, по плакат, по социални мрежи, илюстрация, анимиране и т.н., сега всички тези клонове на графичния дизайн се сливат в едно. Според мен съвсем скоро ще дойде краят на свръхспециализацията и дизайнерите отново ще трябва да разбират от почти всичко, както е било в зората на тази професия. Всъщност доста хора не разбират, че да си дизайнер или илюстратор, не означава само да създаваш красиви картинки. Ако беше така, вече да бяхме заменени от интелекта. Много често клиентът не знае какво иска и дизайнерът трябва да предусети желанията му. Личното отношение също е важно. Човек, който не разбира от дизайн и изкуство, може да използва интелекта, но няма да може да разбере дали изображението, което той е генерирал, всъщност е подходящо за проекта му. За това са нужни опит и съобразителност.

Има и етичен аспект при използването на интелекта. За да работи той, предварително е нужно да бъде „захранен“ с милиарди изображения, свалени от интернет, без позволението на авторите им. На практика интелектът попада в сивата зона на авторското право. Много хора твърдят, че изображенията в базата му данни не са откраднати, а той само се е учил върху тях, което пък било същото както художниците се вдъхновяват от чужди картини. Само че това твърдение е построено върху невярното предположение, че интелектът рисува и мисли като човек. Аз като човешко същество и творец мога да се вдъхновя от чужда творба, но моята рисунка ще е пречупена през моята призма, изградена от целия ми житейски опит, впечатления и емоции. Дори всяко движение на ръката ми, създава щрихи, специфични за мен. Докато интелектът все още е просто машина за копиране и ремиксиране на информация. Може би ще прозвучи идеалистично, но не мисля, че хората попадаме в същата графа – биомашини, които само обработват информация. Според мен трябва да се приемаме за нещо повече. Всъщност това, че интелектът е в сивата зона на авторското право, предпазва творците като мен, защото все още не може човек да предяви авторски права върху генерирано от него изображение.

Все пак в момента има ползи от изкуствения интелект. Изключително удобен е за генериране на идеи и концепции за кратко време. Т.нар. брейнсторминг вече може да се предостави на него, след което работата на дизайнера е да подбере най-подходящата концепция, като тя почти никога не остава в същия вид, в който интелектът я е генерирал. Същото важи и за генерирането на цветови комбинации, форми, елементи и т.н.

4. Как да различаваме стиловете на илюстраторите?

Художествените стилове са подобни на почерка при писането. Може да се изгради преднамерено, но също така се появява естествено след години практика. Основното разделение при стиловете са появява между реализма и стилизацията. Повечето детски илюстрации са силно стилизирани, като нивото на стилизация варира. Обикновено детските илюстрации са силно стилизирани, защото в тях се набляга повече на формата и цвета, отколкото да се търси прилика с реалния обект. Въпреки това за мен е важно илюстрацията да прилича на това, което трябва да изобразява, за да не останат децата объркани какво точно гледат.

За хората, които са единствено любители, не е нужно да са специалисти по стиловете, защото хем са безброй, хем това би изисквало познания по история на изкуството. Но основните стилове, които най-често се срещат в илюстраторските среди, са комиксов стил, графика, флат (плосък), вектор, линия, минимализъм, реализъм и т.н.

5. Кое ви вдъхновява най-много да творите?

Мога да се вдъхновя от всяко нещо – реплика, подхвърлена от някого, цвят, форма, песен, картина, концепция, история, филм и т.н. Стига човек да е отворен и възприемчив, вдъхновението може да се роди от всичко. Но в частност моите илюстрации и стил са силно вдъхновени от аниметата, мангите и комиксите. Израснал съм с тях и силно са ми повлияли. Другото, без което не мога да рисувам, е музиката.

Надявам се отговорите ми да са били интересни за вас.

Искам специално да благодаря на Милка Игнатова и на целия екип на издателство „Или-Мили“ за топлото отношение и за възможността да работим заедно по вдъхновяващи проекти.