🧡 Родителите ли са трудни или децата, или пък времената!?

Автор: логопед Милка Игнатова

Във времена като днешните всичко на пръв поглед изглежда много лесно. Имаме безброй „екстри“, улеснения и новости. Има разнообразие на храни, дрехи, места за разходки и още, и още. Има множество технологии, които са ни в помощ ежедневно. Като започнем от пералня и свършим при преносимия компютър в джоба ни. Защо тогава в тези така напреднали времена все по-често се чува родители да казват колко им е трудно да отглеждат децата си. Защо все по-често се налага да посещаваме специалисти за професионално мнение. Защо по-често се появява трудности пред нас и децата ни? Защо е така? Е, ще се опитам да развия своята теория, която може да е вярна за вас или не. Може да се съгласявате с нея или не. А, може просто всеки да си вземе по нещичко, което да развие като своя теория. Ако се върнем малко по-назад и започнем от времето, когато ние сме били деца. Аз съм вече жена на почти 32 години. Е, аз като бях дете нямаше такива „екстри“. А тези, които е имало малцина си ги позволяваха. Обаче живеехме някак си по-спокойно. За мен това е първото нещо, първата точка, която ни води към повече трудности в родителството и в живота. Липсата на спокойствие, лежерност и време. Вечно бързаме и пришпорваме децата. Накрая завършва с викове и от двете страни. Как да има добро разбирателство като дори няма време за спокоен разговор и обмен на информация. Няма как да има. Това прави трудно общуването с децата ни. Но прави трудно общуването и с нас. Като дете нямах и толкова избор. Избор от неща, места, храни, игри. Имахме единствено избора да си ги измисляме и съчиняваме. А днешните деца могат да избират от екскурзия до Малдивите и авокадо и пет вида чиа. Не е лошо. Но необходим ли е този избор? Необходимо ли е децата да се справят с него. Има неща, за които децата не са готови да решават. Тук ние трябва да се намесим и да избере, за да смъкнем този товар от тях. Да, децата е добре да се учат на избори. Но малки, леки, подходящи за възрастта. Като например дали искам мляко или чай, а не големи избори, от които може да зависи бъдеще и живот. Децата са много креативни, но с непрекъснатото презасищане и избор от готови неща, ние скапваме тяхната креативност. Това именно смятам като втората точка, за по-трудното разбиране между деца и родители. А уж си мислехме, че колкото повече, толкова повече. Но невинаги е така. Пак се връщам към моето детство. Не помня да сме имали джаджи, които да не се откъсват от ръцете и очите ни. Имаше телевизори, но не помня кякой да е предпочел да е у дома вместо навън с приятелите. Улиците бяха пълни с деца и играехме. Играехме истински игри, не тик-ток танци. Правехме номера на съседи, звъняхме по звънци (извинете, мили хора), тичахме под дъжда и бяхме едно с природата. Не я снимахме, преживявахме я. Нямаше виртуален свят, който би надделял над реалния. Защото искахме истински неща и сега децата ги искат. Дайте им ги и ще видите. Децата нямат нужда от технологии, нямат нужда от екрани, нито пък вие. Да, удобни са. Показват красиви неща, забавни, може би дори интересни. Но не са истински. Всичко е нагласено, всичко е по сценарий, всичко е картинки. Живота е истината. Дайте го на себе си и на детето си. Защото телефонът, колкото е полезен (за връзка с любими хора) е два пъти по-вреден. Това е третата точка, която смятам, че изключително много отдалечава родител от дете и обратното. Отдалечава ги и пречи на тяхната качествена и добра връзка. Затова после страда и цялото общуване. Не заменяйте това за спокойни дни пред екрана. Защото после нощите ви ще бъдат много по-неспокойни. Кой излиза накрая най-труден? Родителите, децата или времената? Явно всички допринасяме за това, НО все пак има нещо, което зависи много от нас. Можем да сме въпреки времената. Можем да вникнем така добре, че да бъдем в разбирателство поне ние – родителите и децата. В крайна сметка се оказва, че живеем в едно много по-модерно време, с повече красиви неща, но все пак сме по-уморени, по-нервни и може би дори по-тъжни. Това е така, защото материалните неща не изграждат щастие. Защото те дават временно, кратко някаква еуфория и радост, но не и щастие. Дългосрочното истинско щастие се гради само от истински неща. Незаменими неща. Неща, които не са неща. Целувка, усмивка, прегръдка, обич, приключение, заедност, грижа, благодарност. Такива неща дават и градят щастие, което не може да бъде купено. То може да бъде само създадено. Създайте си щастие! Вие можете, от вас зависи – всичко!